Еленчето със златните рога

народна приказка
художник Борис Стоилов


злата мащехаИмало едно време две деца, братче и сестриче, които си живеели щастливо в своето семейство. Не щеш ли, майка им се разболяла и умряла, а баща им се оженил за друга жена. А тая жена, мащехата на двете деца, била много зла. Тя искала да се отърве от момчето и момичето и затова ги биела и ги клеветяла на баща им. Днес така, утре така, човекът вдигнал ръце, не можел да устои на лошата си жена. А тя един ден му рекла:
— Решила съм веднъж завинаги да се отървем от твоите деца. Аз ще убия момичето, ти убий момчето.
— Какво говориш! — изплашил се клетият мъж. — Как ще посегна на децата си!
— Много е лесно — отвърнала злата мащеха. — Аз ще взема да мия главата на момичето и както му разресвам косата, ще забия железния гребен и то ще умре. Ти пък вземи да подстригваш момчето. Като му бръснеш врата, натисни бръснача и готово!
Мъжът се разплакал, ама какво да прави, и него го било страх от лошата жена. Всичко щяло да стане според нейния план, но добре че момичето чуло всичко. То отишло при братчето си и му рекло:
— Братче миличко! Да знаеш какво ни готвят татко и мащехата! Мене тя ще ме къпе и после, като ме реше, ще забие гребена в главата ми, а тебе татко с бръснача ще те заколи! Хайде, братче, хайде да бягаме от тази къща! Но ти вземи точилото и бръснача, пък аз ще взема гребена и сапуна.

Взели двете деца каквото взели и хукнали да бягат презглава. Но злата мащеха и баща им ги видели и ги подгонили. Децата бягат, жената и мъжът ги гонят, децата бягат, жената и мъжът ги настигат. Като видяло, че ги наближават, момичето хвърлило назад сапуна и цялата земя се покрила със сапун. Преследвачите започнали да се хлъзгат и се забавили, а децата се отдалечили от тях.

Бягали, бягали, но когато се обърнали назад, видели, че злата мащеха и баща им пак ги настигат. Момичето хвърлило гребена и мигом израсла гора от гребени. Преследвачите пак се забавили, защото гребените дерели дрехите им и децата пак се отдалечили. Но скоро мащехата и бащата преминали гребеновата гора и пак взели да настигат бегълците. Тогава момчето хвърлило точилото и мигом земята пред мъжа и жената се изпълнила с точила, които ги препъвали. И децата пак се отдалечили.

Бягали, бягали, но когато погледнали назад, видели, че пак ги настигат. Още малко оставало да ги хванат и тогава момчето се сетило, хвърлило бръснача и земята се покрила с остри бръсначи, които порязали краката на мащехата и бащата и те оставили децата.

Момчето и момичето скоро стигнали до една гора. Били много изморени. Братчето било толкова жадно, че като видяло вода в една стъпка, казало на сестра си:
— Ох, како, ще пия вода оттук!
— Недей, братче, недей да пиеш тази вода, това е меча стъпка и ако пиеш, ще се превърнеш на мечка!
Момчето се съгласило и продължили пътя си. Но жаждата го мъчела и скоро то видяло водица в друга стъпка.
— Ох, како — рекло детето, — оттук вече ще пия! Момичето отново го възпряло:
— Недей, какиното, недей, че това е вълча стъпка и ако пиеш, ти ще станеш вълк!
Вървели, вървели, но момчето все повече отпадало. Стигнали до едни стъпки на елен, пълни с вода. Братчето този път решило да излъже сестра си и й казало:
— Како, обърни се да видиш турците идат зад нас!
Момичето се изплашило и се обърнало, а момчето се навело и се напило с вода от стъпките на елена.
И мигом се превърнало в еленче.

братче-еленчеСестра му започнала да плаче и да си скубе косите.
— Олеле, братче, нали ти казах какво ще стане с теб, ако пиеш вода от стъпки, къде ще се дяна сега, какво ще правя!
Еленчето отговорило:
— Не плачи, сестро, не бой се! Аз ще се грижа за теб.
Наблизо имало едно високо дърво, а под него извор. Там царският син идвал да пои коня си. Еленчето казало:
— Аз ще подпра роговете си на дървото, ти се качи по тях нагоре, направи си едно гнездо и ще живееш там. Аз ще ти нося храна и вода.

Момичето се съгласило и се качило на дървото. На сутринта царският син дошъл да напои коня си на извора. Но конят му само риел с крак и не смеел да пие вода. Днес така, утре така, все не искал да пие. Почудил се царският син, огледал се и видял във водата отражението на едно прекрасно момиче. Погледнал нагоре и видял момичето на дървото.
— Слез долу, хубавице, та конят ми да не се плаши и да пие вода! — примолил се принцът.
Девойката не искала да слезе. Царският син я молил ден-два и накрая решил да прати секачи да отсекат дървото.
Дошли секачите и започнали да секат. До вечерта им останало съвсем малко, за да падне дървото. Но нали мръкнало, а и те били много уморени, оставили работата за другия ден.
През нощта дошло еленчето и залепило с език всички трески. Дървото зарасло, все едно брадва не го е докосвала. Днес така, утре така, секачите се видели в чудо. По цял ден махали с брадвите, а сутрин дървото било цяло! Царският син също се чудел как да направи така, че чудната девойка да слезе на земята.

И тогава при него дошла една баба и казала:
— Аз ще сваля момичето и ще ти го доведа, ама ще искам отплата.
— Добре, бабо — отвърнал принцът. — Само ми я доведи, а аз богато ще те възнаградя.
Бабата впрегнала в една каручка котарака и петела, качила брашно, сито и един съд за печене на хляб и препуснала към дървото до извора. Като пристигнала, запалила огън, сложила съда наопаки, обърнала ситото обратно и започнала да сее брашното. Момичето гледало от дървото, чудело се на бабата и се обаждало:
— Не така, бабо, не така! Обърни го, бабо, не виждаш ли?
Бабата се правела, че не чува и все си карала на обратно.
— Не така, бабо — викало момичето. Тогава тя рекла:
— Е, дъще, защо не слезеш да ми покажеш?
И момичето слязло от дървото, обърнало съда, обърнало ситото, пресяло брашното. Бабата омесила погача и я сложила да се пече. После казала:
— Ела, дъще, в моята кола да ми попощиш въшките. Момичето отишло и попощило бабата. После тя рекла:
— Благодаря ти, дъще, полегни сега ти, да разреша косите ти.
Момичето полегнало и нали било уморено все да стои на дървото, скоро заспало. Лека-полека бабата впрегнала котака и петела, прибрала си съдовете и викнала:
— Айде дий, мацо, дий, петльо, да караме на царския син невяста!
И закарали девойката в царския дворец. Там ги посрещнал принцът и богато възнаградил хитрата баба.

Вечерта еленчето се върнало под дървото и като видяло, че кака му не е там, много се натъжило. После се сетило, че тя ще е в царския дворец. Хукнало нататък и налетяло с рогата си, потрошило всички стени и порти. Тогава царският син заповядал да направят на другия ден стени и врати от восък. През нощта еленът пак дошъл и като налетял на стените, рогата му се залепили във восъка. Слугите го хванали и го завели при принца, а той наредил да му позлатят рогата.
Скоро сестрата на еленчето се омъжила за царския син. Когато баща му умрял, принцът станал цар и дълго и щастливо царувал с жена си.
Еленчето със златните рога живеело с тях и те се грижели добре за него.

1 коментара:

Върбан Маринов каза...

Ужасна приказка, мисля да пиша на издателство Хермес как може да публикуват такива садистични приказки в книга за малки деца!!! Потресена съм!

Публикуване на коментар