народна приказка
художник Борис Стоилов
Една ранна утрин, тъкмо Слънцето се показало зад планините, срещу него връхлетяла страшна хала и зинала да го погълне. Слънцето се изплашило и спряло, а халата летяла все по-бързо към него. Но всичко това го видяло едно ранобудно овчарче с юначно сърце. То хукнало с подкования си кривак след халата по-бързо и от вятър. Настигнало я тъкмо когато тя щяла да глътне Слънцето. Размахало овчарчето кривака, заудряло халата и не спряло, докато не я пребило от бой. Тогава Слънцето рекло:
— Е, побратиме, ти ме спаси от смърт. Моля ти се, ела сега с мен, за да ме оправдаеш пред баща ми, задето закъснях. Виж кое време вече стана, а аз стоя още зад планините! Ако разкажеш на татко какво се случи, той няма да ми се кара, а пък теб ще те награди богато.
— Добре — рекло момчето, — щом още имаш нужда от мен, ще дойда, но ако е само за награда, няма да бия пътя. Какво ли толкова съм направил, та веднага и дарове да получа!
Тръгнали двамата към дома на Слънцето, а по пътя то казало на момчето:
— Побратиме, каквито и дарове да ти дава татко, ти не ги приемай. Ще искаш само коня Гьоко.
Когато стигнали до палата, той светел като самото слънце. Целият бил от чисто злато. Момчето се скрило, за да не ослепее. Бащата попитал сина си защо е закъснял и започнал да го хока. Слънцето обаче му разказало за опасното си премеждие и тогава той попитал:
— Защо не доведе това овчарче да го наградя, задето те е спасило?
— Аз го доведох, но то се крие ей там, за да не изгори и да не ослепее — отговорило Слънцето.
Тогава бащата се пресегнал към небето, хванал един облак и го хвърлил долу, та помрачил малко светлината, и момчето се показало.
— Ти, юначе, си спасило сина ми — рекъл той. — Искай каквито си щеш дарове и ще ти ги дам.
— Нищо не искам — отвърнало момчето. — Не съм направил бог знае какво. Дойдох само да ти кажа защо е закъснял синът ти, та да не му се караш.
— Това е хубаво, но и награда ще получиш. Ти си отървал от гибел Слънцето, а без него не може цялата земя, значи си помогнал и на всички хора. Направил си голямо добро. Давам ти злато колкото можеш да носиш, а ако искаш повече, синът ми ще ти помогне да го пренесете до дома ти.
Овчарчето си спомнило за съвета на Слънцето и казало:
— Щом трябва да получа награда, то тогава не искам злато. Подари ми коня Гьоко. Тъкмо да го яхам след стадото.
— Не ти трябва тоя кон, много е буен, ще те претрепе някъде — рекъл бащата.
— Нищо, нищо. Той може да е луд, аз ще карам кротко и с блага дума и ще го бъде.
Бащата се съгласил и дарил коня на момчето. То го яхнало, сбогувало се и си тръгнало.
Пътували с Гьоко дълго време. Стигнали до морския бряг, а там нещо светело отдалеч.
— Какво ли е това, Гьоко? — попитало коня си момчето.
— Това са коси от Морската царица — отвърнал той. — Вземай ги, както са в това ковчеже, и да бягаме. Много ще ти послужат!
Момчето взело ковчежето с косите, затворило го и конят препуснал с всички сили.
Дълго пътували, докато стигнали до едно непознато царство, в което царувал Цар-жаба. Момчето поискало да идат в престолния град.
— Аз ще те заведа дотам, но трябва да ме пуснеш, не бива да влизам с теб — казал Гьоко.
Когато стигнали до градските порти, момчето слязло и пуснало коня си. А той му рекъл:
— Свали ми юздата и я носи с теб, но да я пазиш като очите си. Винаги да ти е на рамото. С нея да лягаш и с нея да ставаш! Тя най-много ще ти трябва. Ако някога изпаднеш в беда и имаш нужда от помощ, излез до градските порти, разтърси юздата и аз веднага ще дойда.
Момчето влязло в града и стигнало пред царския дворец. Отпред ходел един глашатай и викал: „Който иска да стане царски коняр, да се яви пред конюшните!"
Царят-жаба имал два страшни коня. Влезе ли човек при тях, те го стъпквали и го изяждали. Никой не смеел да се глави за царски коняр, защото всички от града знаели за конете-людоеди. Но момчето, като чуло глашатая, рекло:
— Аз съм тъкмо за тая работа.
Царските слуги веднага го завели пред конюшнята, дали му ключа за вратата и веднага се скрили, да не би конете и тях да изядат.
Момчето отключило вратата и влязло. Отворило бързо ковчежето с косата на Морската царица и конюшнята светнала така, все едно че слънцето било влязло вътре.
— Де-е-е, Дорчо! Де-е-е, Арап! — подвикнало момчето на конете, а те покорно му направили място да мине между тях. Стоели кротко като агнета и му се подмилквали да им даде нещо и да ги погали. Момчето им сложило зоб, нахранило ги добре, сресало ги с гребен, почистило конюшнята и ги извело на водопой.
Слугите излезли на двора и вкупом се чудили как това момче е укротило конете-човекоядци. После отишли при своя Цар-жаба и му разказали какво се е случило. Той заповядал веднага да доведат овчарчето при него. Когато то дошло, го попитал как е успяло да укроти лудите коне. Момчето отворило ковчежето и рекло:
— Ето това ги укроти.
— Какво е това?
— Коси от Морската царица.
— Ще идеш да ми доведеш жената, чиито са тези коси — заповядал Царят-жаба. — Ако не я доведеш, ще загубиш главата си!
— Добре, дай ми един ден срок.
Царят-жаба се съгласил, а момчето отишло до градските порти, разтърсило юздата и конят Гьоко веднага се явил пред него. То му разказало какво иска злият цар.
— Лесна работа! — рекъл Гьоко. — Качвай се на гърба ми.
Овчарчето се метнало на коня, а той препуснал към морето, стигнал го, хвърлил се в него и заплувал. Плувал, плувал и стигнал чак до средата. Там имало остров, а на острова — палат от морски черупки и бисери, който сияел на слънцето в многобройни цветове. Момчето и Гьоко тихо влезли вътре и видели Морската царица. Тя спяла на свилен одър и била по-хубава от най-хубавата самодива. Момчето я взело на ръце, качило я на гърба на коня и поели по обратния път. Преплували морето и стигнали до столицата на Царя-жаба през нощта. Пред градските порти момчето пуснало коня Гьоко и отнесло на ръце Морската царица в двореца. Царят много се зарадвал на прекрасната девойка и веднага поискал тя да му стане жена. Морската царица видяла, че пред нея стои една жаба с корона и царска мантия и веднага казала:
— Ще се омъжа за теб, царю, но искам преди това да станеш по-хубав от мен. Ако се окъпеш в мляко, издоено от девет самодивски кобили, ти ще станеш най-големият хубавец на земята. Но млякото, в което ще се къпеш, трябва да е кипнало.
Царят-жаба веднага заповядал на овчарчето:
— Отивай да ми намериш мляко от девет самодивски кобили, иначе ще ти отсека главата!
— Добре, дай ми един ден срок.
Царят се съгласил, а момчето отишло пред градските порти, разтърсило юздата и конят Гьоко веднага се явил. След като чул какво иска Царят-жаба, той казал:
— Лесна работа! Мятай се на гърба ми, аз ще те отведа където трябва.
След няколко часа те стигнали до една планина. Конят зацвилил с всички сили и скоро около него дотърчали самодивските кобили. Момчето издоило девет от тях. Върнали се после с Гьоко до градските порти, разделили се там и то занесло млякото на царя.
Слугите веднага запалили огън и сложили млякото от самодивските кобили да заври в един казан. Царят дошъл да се окъпе, но не посмял да влезе в казана.
— Хайде — рекъл той на момчето, — влез първо ти, за да станеш красавец, пък аз ще съм след теб.
— Дай ми един час срок да си помисля — помолило се овчарчето и щом Царят-жаба се съгласил, притичало до градските порти и разтърсило юздата. Веднага се явил конят Гьоко и като разбрал какво иска сега царят, рекъл:
— Лесна работа, това не е страшно. Аз ще се превърна на магаре, ти ще ме отведеш в двореца и ще ме вържеш за дръжката на казана. Тогава ще можеш да се къпеш във врялото мляко без страх.
Момчето така и направило. Вързало Гьоко, който се превърнал в магаре, за дръжката на казана, съблякло се и скочило вътре. Млякото кипяло и се надигало, а овчарчето викало:
— Олеле, студено ми е! Слагайте дърва в огъня! Когато се окъпало и излязло от казана, момчето се било превърнало в момък, по-красив и от Морската царица. Царят-жаба му завидял и казал:
— Щом той върза магаре за казана и се окъпа, без да се свари, аз пък ще вържа най-хубавия си жребец и нищо няма да усетя от врялото мляко! И ще стана най-красив в целия свят!
Слугите веднага довели най-хубавия от неговите жребци, един от онези, които били човекоядци, преди момчето да ги укроти. Царят го вързал за дръжката на казана и скочил вътре. Врялото мляко веднага го попарило и той умрял. Нали бил жаба, направо се стопил.
Храброто момче, което някога спасило Слънцето, а с това и всички хора, сега получило заслужена награда. То станало цар и се оженило за Морската царица. Двамата били най-красивите и мъдри царе на земята и всички в тяхната страна били щастливи.
художник Борис Стоилов
Една ранна утрин, тъкмо Слънцето се показало зад планините, срещу него връхлетяла страшна хала и зинала да го погълне. Слънцето се изплашило и спряло, а халата летяла все по-бързо към него. Но всичко това го видяло едно ранобудно овчарче с юначно сърце. То хукнало с подкования си кривак след халата по-бързо и от вятър. Настигнало я тъкмо когато тя щяла да глътне Слънцето. Размахало овчарчето кривака, заудряло халата и не спряло, докато не я пребило от бой. Тогава Слънцето рекло:— Е, побратиме, ти ме спаси от смърт. Моля ти се, ела сега с мен, за да ме оправдаеш пред баща ми, задето закъснях. Виж кое време вече стана, а аз стоя още зад планините! Ако разкажеш на татко какво се случи, той няма да ми се кара, а пък теб ще те награди богато.
— Добре — рекло момчето, — щом още имаш нужда от мен, ще дойда, но ако е само за награда, няма да бия пътя. Какво ли толкова съм направил, та веднага и дарове да получа!
Тръгнали двамата към дома на Слънцето, а по пътя то казало на момчето:
— Побратиме, каквито и дарове да ти дава татко, ти не ги приемай. Ще искаш само коня Гьоко.
Когато стигнали до палата, той светел като самото слънце. Целият бил от чисто злато. Момчето се скрило, за да не ослепее. Бащата попитал сина си защо е закъснял и започнал да го хока. Слънцето обаче му разказало за опасното си премеждие и тогава той попитал:
— Защо не доведе това овчарче да го наградя, задето те е спасило?
— Аз го доведох, но то се крие ей там, за да не изгори и да не ослепее — отговорило Слънцето.
Тогава бащата се пресегнал към небето, хванал един облак и го хвърлил долу, та помрачил малко светлината, и момчето се показало.
— Ти, юначе, си спасило сина ми — рекъл той. — Искай каквито си щеш дарове и ще ти ги дам.
— Нищо не искам — отвърнало момчето. — Не съм направил бог знае какво. Дойдох само да ти кажа защо е закъснял синът ти, та да не му се караш.
— Това е хубаво, но и награда ще получиш. Ти си отървал от гибел Слънцето, а без него не може цялата земя, значи си помогнал и на всички хора. Направил си голямо добро. Давам ти злато колкото можеш да носиш, а ако искаш повече, синът ми ще ти помогне да го пренесете до дома ти.
Овчарчето си спомнило за съвета на Слънцето и казало:
— Щом трябва да получа награда, то тогава не искам злато. Подари ми коня Гьоко. Тъкмо да го яхам след стадото.
— Не ти трябва тоя кон, много е буен, ще те претрепе някъде — рекъл бащата.
— Нищо, нищо. Той може да е луд, аз ще карам кротко и с блага дума и ще го бъде.
Бащата се съгласил и дарил коня на момчето. То го яхнало, сбогувало се и си тръгнало.
Пътували с Гьоко дълго време. Стигнали до морския бряг, а там нещо светело отдалеч.— Какво ли е това, Гьоко? — попитало коня си момчето.
— Това са коси от Морската царица — отвърнал той. — Вземай ги, както са в това ковчеже, и да бягаме. Много ще ти послужат!
Момчето взело ковчежето с косите, затворило го и конят препуснал с всички сили.
Дълго пътували, докато стигнали до едно непознато царство, в което царувал Цар-жаба. Момчето поискало да идат в престолния град.
— Аз ще те заведа дотам, но трябва да ме пуснеш, не бива да влизам с теб — казал Гьоко.
Когато стигнали до градските порти, момчето слязло и пуснало коня си. А той му рекъл:
— Свали ми юздата и я носи с теб, но да я пазиш като очите си. Винаги да ти е на рамото. С нея да лягаш и с нея да ставаш! Тя най-много ще ти трябва. Ако някога изпаднеш в беда и имаш нужда от помощ, излез до градските порти, разтърси юздата и аз веднага ще дойда.
Момчето влязло в града и стигнало пред царския дворец. Отпред ходел един глашатай и викал: „Който иска да стане царски коняр, да се яви пред конюшните!"
Царят-жаба имал два страшни коня. Влезе ли човек при тях, те го стъпквали и го изяждали. Никой не смеел да се глави за царски коняр, защото всички от града знаели за конете-людоеди. Но момчето, като чуло глашатая, рекло:
— Аз съм тъкмо за тая работа.
Царските слуги веднага го завели пред конюшнята, дали му ключа за вратата и веднага се скрили, да не би конете и тях да изядат.
Момчето отключило вратата и влязло. Отворило бързо ковчежето с косата на Морската царица и конюшнята светнала така, все едно че слънцето било влязло вътре.
— Де-е-е, Дорчо! Де-е-е, Арап! — подвикнало момчето на конете, а те покорно му направили място да мине между тях. Стоели кротко като агнета и му се подмилквали да им даде нещо и да ги погали. Момчето им сложило зоб, нахранило ги добре, сресало ги с гребен, почистило конюшнята и ги извело на водопой.
Слугите излезли на двора и вкупом се чудили как това момче е укротило конете-човекоядци. После отишли при своя Цар-жаба и му разказали какво се е случило. Той заповядал веднага да доведат овчарчето при него. Когато то дошло, го попитал как е успяло да укроти лудите коне. Момчето отворило ковчежето и рекло:— Ето това ги укроти.
— Какво е това?
— Коси от Морската царица.
— Ще идеш да ми доведеш жената, чиито са тези коси — заповядал Царят-жаба. — Ако не я доведеш, ще загубиш главата си!
— Добре, дай ми един ден срок.
Царят-жаба се съгласил, а момчето отишло до градските порти, разтърсило юздата и конят Гьоко веднага се явил пред него. То му разказало какво иска злият цар.
— Лесна работа! — рекъл Гьоко. — Качвай се на гърба ми.
Овчарчето се метнало на коня, а той препуснал към морето, стигнал го, хвърлил се в него и заплувал. Плувал, плувал и стигнал чак до средата. Там имало остров, а на острова — палат от морски черупки и бисери, който сияел на слънцето в многобройни цветове. Момчето и Гьоко тихо влезли вътре и видели Морската царица. Тя спяла на свилен одър и била по-хубава от най-хубавата самодива. Момчето я взело на ръце, качило я на гърба на коня и поели по обратния път. Преплували морето и стигнали до столицата на Царя-жаба през нощта. Пред градските порти момчето пуснало коня Гьоко и отнесло на ръце Морската царица в двореца. Царят много се зарадвал на прекрасната девойка и веднага поискал тя да му стане жена. Морската царица видяла, че пред нея стои една жаба с корона и царска мантия и веднага казала:
— Ще се омъжа за теб, царю, но искам преди това да станеш по-хубав от мен. Ако се окъпеш в мляко, издоено от девет самодивски кобили, ти ще станеш най-големият хубавец на земята. Но млякото, в което ще се къпеш, трябва да е кипнало.
Царят-жаба веднага заповядал на овчарчето:
— Отивай да ми намериш мляко от девет самодивски кобили, иначе ще ти отсека главата!
— Добре, дай ми един ден срок.
Царят се съгласил, а момчето отишло пред градските порти, разтърсило юздата и конят Гьоко веднага се явил. След като чул какво иска Царят-жаба, той казал:
— Лесна работа! Мятай се на гърба ми, аз ще те отведа където трябва.
След няколко часа те стигнали до една планина. Конят зацвилил с всички сили и скоро около него дотърчали самодивските кобили. Момчето издоило девет от тях. Върнали се после с Гьоко до градските порти, разделили се там и то занесло млякото на царя.
Слугите веднага запалили огън и сложили млякото от самодивските кобили да заври в един казан. Царят дошъл да се окъпе, но не посмял да влезе в казана.— Хайде — рекъл той на момчето, — влез първо ти, за да станеш красавец, пък аз ще съм след теб.
— Дай ми един час срок да си помисля — помолило се овчарчето и щом Царят-жаба се съгласил, притичало до градските порти и разтърсило юздата. Веднага се явил конят Гьоко и като разбрал какво иска сега царят, рекъл:
— Лесна работа, това не е страшно. Аз ще се превърна на магаре, ти ще ме отведеш в двореца и ще ме вържеш за дръжката на казана. Тогава ще можеш да се къпеш във врялото мляко без страх.
Момчето така и направило. Вързало Гьоко, който се превърнал в магаре, за дръжката на казана, съблякло се и скочило вътре. Млякото кипяло и се надигало, а овчарчето викало:
— Олеле, студено ми е! Слагайте дърва в огъня! Когато се окъпало и излязло от казана, момчето се било превърнало в момък, по-красив и от Морската царица. Царят-жаба му завидял и казал:
— Щом той върза магаре за казана и се окъпа, без да се свари, аз пък ще вържа най-хубавия си жребец и нищо няма да усетя от врялото мляко! И ще стана най-красив в целия свят!
Слугите веднага довели най-хубавия от неговите жребци, един от онези, които били човекоядци, преди момчето да ги укроти. Царят го вързал за дръжката на казана и скочил вътре. Врялото мляко веднага го попарило и той умрял. Нали бил жаба, направо се стопил.
Храброто момче, което някога спасило Слънцето, а с това и всички хора, сега получило заслужена награда. То станало цар и се оженило за Морската царица. Двамата били най-красивите и мъдри царе на земята и всички в тяхната страна били щастливи.
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар