Чудният пръстен

народна приказка
художник Борис Стоилов

Живели някога майка и син. Те били много бедни, нищичко си нямали. Момчето се чудело как да изкара прехраната и решило да стане ловец. Направило си лък, взело стрели и отишло в гората. Минало време и това момче станало най-добрият ловец. Можело да улучи летящо врабче дори. И славата му се разнесла на всички страни.

Един човек търсел точно такъв стрелец, който не пропуска стрела. Вдигнал се той и отишъл в селото на момчето. Събрал всички ловци да се състезават и им казал, че който победи, ще го направи най-богатия човек на света. Наредил той три яйца на една крачка едно от друго и ловците започнали да ги мерят със стрелите си. Трябвало с един изстрел да се пронижат и трите яйца. Всички ловци се изредили, но никой не успял. Най-после дошъл ред и на момчето. То легнало на земята, прицелило се, пуснало стрелата и пронизало и трите яйца. Всички се почудили на този точен изстрел. Странникът рекъл:
— Отсега нататък каквото искаш, ще ти го давам. Но ще тръгнеш с мен и ще бъдеш мой стрелец.
Момчето се съгласило и двамата скоро напуснали селото.

Вървели, вървели, стигнали до една голяма планина. Изкачили се по нея и под един връх видели пещера. Спрели пред входа и човекът казал:
— В тази пещера живее една страшна хала и никой не смее да я доближи. Тя излиза само по един път в годината, за да пие вода. Виждаш ли ей тая река — цялата я изпива и тя пресъхва за девет месеца. Когато халата излезе, отива до реката, потапя си деветте глави и пие. После вдига главите си една по една. Ако можеш да я убиеш, ще те направя много богат.
— Това е лесна работа — рекло момчето.
— Добре, щом смяташ така. Ама когато излиза халата, се вдига голяма вихрушка, трябва да те вържа за това дърво, та да не те отнесе вятърът.
Странникът вързал момчето и се скрил навътре в гората.

След малко ето я и халата — с фучене и трещене излязла от пещерата и земята се затресла. Вятърът чак превил дървото, за което било вързано момчето, но то не се уплашило. Халата гмурнала деветте си глави в реката и започнала да пие. Младият стрелец се прицелил и изпънал тетивата. Халата изпила водата и започнала да си вдига главите една по една. Вдигнала първата — момчето пуснало една стрела и я пронизало, вдигнала втората — момчето пак я улучило. Така то пронизало деветте глави и страшната хала паднала мъртва. Водата, която била изпила, потекла отново в реката.

Оня човек излязъл от скривалището си и дошъл при момчето.
— Сега ще влезеш в пещерата — казал му той. — Вътре има един железен пръстен, вече ръждясал. Вземи го и ми го донеси. Внимавай, защото може да останеш вътре цял живот, а може и нещо по-лошо да ти се случи. Там ще чуеш омайни песни и свирни, ама нищо да не слушаш и да не се бавиш. Само ще грабнеш пръстена и ще бягаш обратно.

Момчето влязло в пещерата, намерило пръстена и веднага тръгнало да излиза. Някой засвирил чудна мелодия и омайни гласове запели така, че на младия стрелец никак не му се тръгвало. Но нали бил предупреден, напрегнал сили и затичал към светлото. Преди да излезе, се спрял да послуша за миг. И тогава се спуснал един голям камък отгоре и запушил изхода. Момчето нищо не можело да направи. Останало в пещерата.

Минали ден-два и то огладняло. За да се залъже, решило да изрови малко пръст и да я дъвче. Но земята в пещерата била твърда като камък и момчето си изпочупило ноктите. Сетило се да дълбае с железния пръстен. Допряло го до земята и веднага пред него се появил един арапин.
— Какво ще заповядаш, господарю? — попитал той. Момчето се зачудило, но нали било гладно, казало:
— Дай ми хляб и вода.
— Легни да спиш, а аз ще ти донеса каквото искаш. Момчето легнало и заспало. Когато се събудило, видяло
до себе си хляб и вода в златни съдове. Повикало арапина, но той не се обадил.

Минали ден-два, хлябът и водата свършили, момчето пак огладняло и ожадняло. Рекло да си отрони пръст с железния пръстен. Допряло го до земята и арапинът пак се появил.
— Какво ще заповядаш, господарю? — попитал той.
— Хляб, вода и меко легло — отвърнал младият стрелец.
— Легни да спиш, аз ще ти ги донеса.
Момчето заспало. Като се събудило било в стаите на халата — целите от злато. По пода имало купове жълтици.

Момчето вече се досетило, че арапинът се явява, щом допре пръстена до земята. Започнало да го вика когато си иска и той винаги му носел каквото му поръча. Така най-добрият стрелец заживял по царски. Но минали месец-два и му домъчняло за майка му. Тогава допрял пръстена до земята, за да извика арапина.
— Какво ще заповядаш, господарю?
— Искам да ме пренесеш при майка ми с всичкото злато.
— Ти заспи, а аз ще изпълня заповедта ти. Момчето заспало. Когато се събудило, майка му била до него и около тях имало купища злато. Радостни, майката и синът се прегърнали след дългата раздяла и щастливата среща. Така си заживели двамата весело и охолно.

Минало време и младият стрелец намислил да се жени. Казал на майка си:
— Мале, ще идеш да ми искаш за жена царската дъщеря.
— Ох, сине — рекла майката, — как да ти искам царската щерка! Нали докато те нямаше, ходих да прося пред царския дворец, та да не умра от глад!
— Нищо, мале. Била си сама, затова си просила. Сега си по-богата и от царя.

Майката тръгнала, но по пътя я досрамяло и се върнала. На сина си казала, че царят не му дава дъщеря си. Момъкът се сетил, че майка му не е ходила и се разсърдил.
— Ако не идеш, няма да те признавам за майка! — рекъл той.
Жената се уплашила да не я напусне синът й и отишла в града и застанала до царските врати. Слугите я видели и рекли:
— Царю, виж тая бабичка. Беше се изгубила от известно време, но сега пак е дошла да проси.
Царят, както и по-рано, й изпратил милостиня по слугите.
Но жената им казала:
— Дал ми бог и ядене, и пиене, та не съм дошла да прося, а да се видя с нашия владетел.
Един слуга казал това на царя и той заповядал да доведат при него майката на стрелеца. Тя му обяснила защо е дошла.
— Добре, бабо — рекъл царят, — ама вие сте много сиромаси, а моята щерка не е свикнала на тежък живот.
— Не сме сиромаси, царю честити — отговорила жената. — Може и да сме малко по-богати от теб. Аз преди просех, но това не беше от сиромашия, а за да стигна някак до теб.
— Ако говориш истината, ще ви дам дъщеря си, но първо твоят син трябва за три дни да издигне дворец, по-хубав от моя.
Жената си отишла угрижена.

— Е, мамо, какво стана? Не склони ли царя да ми даде щерка си, та си тъй натъжена?
— Ще я даде, сине, но иска за три дни да вдигнеш дворец, по-голям и по-хубав от неговия. А това как ще стане? Вярно, че имаме много злато, ама за три дни палат не се прави.
— Това ли било? Лесна работа, мамо, не бери грижа. Момъкът си подсвирнал и излязъл. Допрял пръстена до земята и арапинът веднага дошъл.
— Какво ще заповядаш, господарю?
— Искам да направиш дворец, по-разкошен от царския. За три дни.
— Ти заспи, пък после ще видиш.

Момъкът заспал. Когато се събудил, на мястото на тяхната къщичка се издигал палат. Той бил триста пъти по-хубав от царския.
На третия ден майката на стрелеца отишла при царя да му каже, че желанието му е изпълнено.
— Добре — казал той. — Ама сега ще кажеш на сина ти да направи път от неговия дворец до моя. Пътят да е толкова равен, че като търкулне яйце, никъде да не се спре и да не се счупи.

Момъкът разбрал какво иска сега царят, извикал арапина и му заповядал да направи пътя. На третия ден пътят лъснал между двата двореца като калайдисан. Царят търкулнал по него едно яйце и то се спряло чак пред другия палат. Чудил се царят какво друго да измисли и накрая поискал стрелецът да му направи градина, в която да има от всички дървета, които растат по земята. Едно да се раззеленява, друго да цъфти, трето да зрее, четвърто да е обрано.

Майката се уплашила и си отишла отчаяна. Синът й я посрещнал и се засмял:
— Брей, с какво толкова те е стреснал царят, мале?
— О, сине! Не питай!
— Кажи, кажи да видим!
— Иска такава градина, каквато никъде няма. И ти няма да можеш да я направиш. Това е Божия работа!
— Нищо, мале, не бой се! Може пък да успея и този път. Той извикал арапина и както досега, заспал. Когато се събудил, градината била израснала. В нея имало какви ли не дървета — едно цъфти и пръска аромат, друго отрупано с плодове, трето с окапали листа, все едно че е зима. Градината била толкова прекрасна, че нямало повече какво да се иска. Царят най-после се предал и дал дъщеря си за жена на стрелеца.

Момъкът станал царедворец. Всеки ден ходел в царския палат, а пръстена оставял у дома си, закачен на един пирон. Никой от неговите близки не знаел за какво му служи този стар и ръждясал пръстен. Но онзи човек, който някога го накарал да убие халата, научил, че стрелецът е излязъл от пещерата, живее много богато и е станал царски зет. Той му завидял и решил да му отнеме богатството. Знаел, че всичко се дължи на железния пръстен. Престорил се на вехтошар, тръгнал из града и викал: — Старо желязо купувам, вехти работи купувам!
Когато минал край палата на момъка, неговата жена, принцесата, се сетила за железния пръстен, който висял на пирона, и си рекла:
— Защо ни е този ръждясал пръстен, само да грози стаята? Чакай да го продам на вехтошаря. Отворила тя прозореца и хоп, хвърлила го в количката на лъжливия търговец. А той само това чакал. Грабнал пръстена и го скрил под езика си.
Като се отдалечил, допрял го до земята и арапинът веднага се явил пред него.
— Какво ще заповядаш, господарю? — попитал той.
— Тоя дворец ще го пренесеш там, където врабче не може да долети, камо ли човек да дойде.
— Ти заспи, аз ще го пренеса.
Лъжливият вехтошар легнал и заспал. Когато момъкът си дошъл от работа, не намерил нито градина, нито дворец, нито път. Върнал се при царя и му казал, че е осиромашал и е загубил и жена си. Царят се разгневил и му заповядал да намери дъщеря му и да я доведе, защото иначе ще му отсече главата. Момъкът тръгнал да се скита немил-недраг по света с надеждата да открие жена си и своя дворец. По пътя намерил едно коте и го взел със себе си за дружинка.

Ходил, скитал се, ходил, скитал се, но нийде не намерил това, което търсел. Стигнал до едно голямо поле, равно като длан, голямо и безкрайно. Котето видяло един плъх и скочило да го хване. То го гонело, а той обикалял около момъка и му се молел с човешки глас:
— Спаси ме, момко, добро ще ти сторя! Спаси ме и ще ти донеса късмет!
Стрелецът се почудил, пък хванал котето и така отървал плъха. А той му рекъл:
— Кажи сега какво искаш заради това, че ми спаси живота?
— Кажи ми, ако знаеш, къде са моят палат и жена ми?
— Аз не знам къде са, но съм цар на мишките. Сега ще ги събера и ще ги питам, все някой от моите поданици ще знае нещо.
Мишокът силно зацвърчал и около него се събрали всички мишки. Те покрили цялото равно и безкрайно поле. Мишият цар се качил на едно дърво и с пълен глас попитал знае ли някой нещо за палата и царската дъщеря. Никой не се обадил, никой не знаел. Тогава мишокът заповядал на мишките да се преброят и да видят всички ли са тук. Всички били дошли, само една горска мишка я нямало. Решили да я почакат, защото можело пък тя да знае нещо. След малко и тази мишка дошла. Извинила се на царя си, че отдалеко идва и затова е закъсняла. Той я попитал знае ли къде е палатът на момъка.
— Как да не знам — отвърнала мишката. — Нали живея в него.
После тя разказала, че новият господар на палата крие пръстена под езика си, а когато се храни, го поставя пред себе си.
— Никой не може да го вземе! — рекла накрая горската мишка.
— Хубава работа — казал мишият цар. — Може ли да си толкова глупава! Та това е много лесно! Натопи си опашката в мед, после в пипер, а като заспи, мушни я в носа му и той като кихне, ще изкиха пръстена.
Мишката така и направила. След няколко дни донесла пръстена. Момъкът много се зарадвал и веднага го допрял до земята. Арапинът начаса се явил пред него.
— Какво ще заповядаш, господарю? — попитал той. — Искам това поле да се покрие с хляб.
— Ти само заспи и аз ще изпълня твоето желание.
Стрелецът заспал и когато се събудил, необятното поле било покрито с хлябове. Цялото мише царство яло колкото може. После момъкът заповядал на арапина да пренесе неговия дворец, жена му и златото на предишното място. Когато се събудил и видял, че отново са си у дома, прегърнал жена си и майка си, а после отишъл до брега на морето. Засилил се и хвърлил в дълбокото железния пръстен. Заживял щастливо с царската дъщеря и имали много деца.