Вълкът и агнето

автор Лафонтен
илюстрации Кремонини

Едно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей. Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да дири храна и приключения, се появи изведнъж на брега.

— У! — зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. — Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!

Агнето отговори:
— Господин вълк, моля ви не се гневете и ме изслушайте. Как мога да мътя водата, щом едва я докосвам с езичето си? Бе... бе... И после не виждате ли, че аз съм на ниското, а вие сте на високото, на двадесет крачки от мене? Значи не е възможно аз да мътя водата, която, преди да стигне до устата ми, протича пред вас.

— Ти я мътиш! У! — прогърмя жестокият звяр.
— О, не! — възрази наивното агънце, като се учудваше на упоритостта на вълка. — Аз мисля, че достатъчно ясно ви казах, че...
— Стига! Нито дума вече! При това знам много добре, че миналата година си се осмелило да говориш лоши думи за мене.
— Миналата година ли? Ами че аз още не съм било родено! — заяви агънцето и добави: — Аз още суча мляко от мама, овцата.
Разочарован и ядосан, вълкът измърмора:
— Ако не си ти виновникът, тогава ще е брат ти.

Колко бяло и мило беше малкото агне! То гледаше смаяно черния грозен вълк и в погледа му нямаше страх, защото може би чувството му, че е невинно, му даваше сила. Така че то можа да отговори спокойно:
— Аз нямам братя.
Вълкът не можеше повече да скрива гнева си.
— А, ти нямаш братя? Тогава ще е някой от семейството ти, защото вие ми обявявате война — вие, вашите овчари и вашите кучета с остри зъби и свирепи погледи.
Очите на звяра горяха като два живи въглена.
— Бе... но аз... — опита се пак да се защити агънцето.

Но вълкът не го остави да довърши думите си и се хвърли върху него, като виеше:
— У! Не си право, не си право... И аз ще те разкъсам, за да не слушам повече приказките ти.
Той го завлече в най-гъстата част на гората, без да иска да чуе каквото и да било, защото насилниците винаги държат да са отгоре, дори когато съвсем не са прави.