Млекарката и гърнето с мляко

автор Лафонтен
илюстрации Кремонини

С гърне мляко на глава Пиерета крачеше чевръсто и си тананикаше весело. За да върви по-леко, тоя ден тя си беше облякла широка рокля и обула обувки без токове.

Градът не беше далече. Из пътя Пиерета си мислеше, че ще продаде бързо току-що издоеното мляко.
„С парите от млякото ще мога да купя яйца, може би стотина — пресмяташе девойката. — Ще насадя квачката, един ден яйцата ще се разпукат и от тях ще изскочат много пиленца... О, колко е хубаво да има човек толкова много пиленца! Колко е весело да ги гледаш как щапат на гумното по цял ден подир квачката!

„Кло... кло... кло... — ще вика квачката. — Елате! Тук има зрънца ориз."
А пиленцата: „Пиу, пиу, пиу... На мене, на мене, на мене!"
Колко приятно беше да мечтае човек в тая свежа утрин!

Млекарката пееше все по-весело и си мислеше:
„Пиленцата ще пораснат и скоро ще напълня кокошарника, без да се охарча много. За човек, който живее като мене на село, не е трудно да отглежда пилета! Ами ако дойде лисицата? Ах, разбойницата, навярно ще дойде да дебне кокошките ми, ала аз ще ги пазя добре и не ще и позволя да ги докосне. Един ден ще продам най-тлъстите кокошки и ще си купя прасе. Какво хубаво прасе ще бъде то!"

Струваше й се, че вече го вижда: розово, мило, с навита опашчица. То смешно грухтеше, като се търкаляше върху сламата край обора.
— Да, да, реших — тананикаше си Пиерета, — ще купя розовото прасе и ще го храня с жълъди и трици да стане тлъсто и дебело като бъчва!
То все ще вика: „Грух,грух... гладно съм, гладно съм! Дай ми жълъди и трици!"
И вече почти няма да може да се движи, ще заприлича на планина от месо. Тогава ще е най-сгодно да го продам.

Ще го откарам на пазара с количката за зеленчук и всички ще искат да видят моето тлъсто прасе. После някой ще го отнесе у дома си, но първо ще трябва да ми даде цяла торбичка със звънтящи сребърни монети. Колко ли ще са парите? Кой знае? Във всеки случай много!
С парите в джоба аз ще се чувствувам като важна дама. Ще вървя между сергиите на пазара и ще си мисля само за едно: как да изхарча толкова много пари?

Възбудена и щастлива, Пиерета, без да усети, беше удължила крачката си. Нейната лека рокля се развяваше от вятъра, обувките и се движеха бързо и безшумно по прашния път.
— Как да похарча толкова много пари? — промълви девойката. — Не е лесно да изхарчиш, както трябва, такава голяма сума. Ще трябва да внимавам да не ме измами някой мошеник.

В този миг от един обор край пътя долетя продължително мучене на крава.
— Ха! — възкликна радостно Пиерета. — Вече знам какво ще купя с парите от прасето. Ще си купя крава, да, една хубава шарена крава, която ще ми дава много мляко! Но кравата не ми стига — искам и едно теленце. Кой може да ми попречи да изхарча всичките си пари и да си купя крава с теленце? Ще ги прибера в обора и всеки ден ще ги пускам да пасат в ливадата зад къщи.
Кравата ще върви бавничко и ще пасе трева край ямата, а теленцето ще тича и ще подскача... О, колко хубаво ще бъде да го гледа човек как скача по ливадата! И изпълнена с радост, тя подскочи.

Гърнето падна сред пътя и се счупи.
Млякото се разля: то представляваше вече едно широко белезникаво петно, което прахът попиваше малко по малко.
Сбогом, теленце, гдето обичаше да припкаш и скачаш по ливадата !
Сбогом, кротка шарена краво, гдето даваше хубаво мляко!
Сбогом, тлъста свиньо, жива планина от месо и сланина!
Сбогом, кокошки, гордост за стопанката!
Сбогом, прелестни и пиукащи пиленца!
Сбогом, яйчица!

Пиерета простена през сълзи:
— Горкото ми гърне! Заедно с млякото изчезнаха и всичките ми въздушни кули! Какво ще кажат в чифлика, като ме видят, че се връщам с празни ръце?
Тя се боеше да не я мъмрят жестоко. Ала за нейно голямо учудване, след като изслушаха разказа й за станалото, всички прихнаха да се смеят.
А управителят на чифлика и каза:
— Успокой се, Пиерета! В края на краищата всекиму се случва да сънува с отворени очи. Но по-добре е да внимаваме, за да не се стряскаме от хубавия сън.