Сполука

автор Ран Босилек
художник Иван Димов

Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си:
- Бате, парите държат света. Без пари няма сполука.
- Не - казал другият брат. - Сполуката докарва парите.
- Пари ми дай ти, пари! Сполуката сама ще дойде!
- Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите.

Тоя казва тъй, оня инак - най-сетне братята решили да изпитат кой е прав. Взели пари и тръгнали на път. Вървели, вървели, стигнали в едно село. Разпитали кой е най-бедният селянин. Повикали го, дали му петдесет жълтици и рекли:
- Вземи тези пари и подкупи Сполуката, да ти тръгне на добре. Сиромахът се зарадвал. Тръгнал си към къщи. Срещнала го русокоса жена. Попитала го:
- Къде отиваш, човече?
- Отивам да подкупя Сполуката - отговорил бедният селянин. - Ето, нося петдесет жълтици.
- Сполука с жълтици не се подкупва - рекла жената, - ами купи нещо за децата. А жълтиците скрий в калпака.

Сиромахът купил дроб да занесе вкъщи, а другите пари скрил в калпака. Като вървял по пътя, един гарван захвърчал над главата му.
- Га-га-га! - грачел гарванът.
- Не е за теб дроба-а! - отговорил сиромахът и скрил дроба под дрехата си.
Но гарванът се спуснал, грабнал му калпака и отлетял, та се не видял.

Минало се, какво се минало, двамата братя пак дошли в селото. Искали да видят, що е направил сиромахът с парите. Той им разказал, как му грабнал гарванът калпака. Братята му дали сто жълтици и рекли:
- Вземи тия пари и подкупи Сполуката.
Сиромахът взел жълтиците в ръка и си тръгнал за дома. Срещнала го пак русокосата жена и го запитала:
- Какво стискаш в ръката си?
- Жълтици - отговорил сиромахът.
- Защо ти са тез жълтици?
- Дадоха ми ги едни хора да подкупя Сполуката.
- Ех, човече! Не разбра ли? Сполука с пари се не подкупва. Скрий парите вкъщи! После ще те науча как ще намериш Сполуката.
Сиромахът взел парите, отнесъл ги вкъщи и ги скрил в едно гърне с трици.

Веднъж сиромахът отишъл на пазар. В това време край къщата му минал ябълкар.
- Ъ ябълки, ъ! - викал ябълкарят.
Чули го децата на сиромаха. Поискали от майка си да им купи ябълки. Тя дала триците с гърнето и взела ябълки.
Дошъл си сиромахът, потърсил гърнето - няма го.
- Де е, жено, гърнето?
- Дадох го на ябълкаря. Взех на децата ябълки.
- Де е ябълкарят?
- Отиде си.
Ахнал, викнал сиромахът, хукнал да стига ябълкаря. Тук ябълкар, там ябълкар - няма го. Сякаш в земята потънал.

Дошли пак братята. Разказал им сиромахът какво направил с парите. Те му дали два куршума и му рекли:
- На ти тия два куршума: единият за тебе, другият за Сполуката. Сиромахът взел куршумите. Тръгнал си. Срещнала го русокосата жена.
Попитала го:
- Какво носиш в ръка, човече?
- Куршуми.
- Защо ти са?
- Дадоха ми ги едни хора. Един куршум за мене, другият за Сполуката.
- Сполуката куршум не я хваща! - рекла жената. - Пък и ти не си луд да се убиваш. Слушай сега как ще намериш Сполуката! Ще излееш още сто куршума. Ще оплетеш дълга мрежа. Ще вържеш куршумите о мрежата и ще хвърляш девет деня наред в морето. На деветия ден ще хванеш Сполуката.

Работил сиромахът. Мъчил се. Спечелил малко пари. Купил олово. Излял куршуми. Пак работил сиромахът, мъчил се. Спечелил още малко пари. Купил конци - измъчил се. Вързал куршумите о мрежата. Отишъл край брега. Девет дена хвърлял мрежата в морето. Нищичко не хванал. На десетия ден вечерта хвърлил за последен път. Извадил мрежата. Що да види! Златна рибка!

Занесъл я на жена си. Тя я разпрала да я сготви. Но от рибата извадила безценен камък, който греел като слънце. Погледнал го сиромахът и отскочил. В безценния камък видял образа на русокосата жена, дето го бе научила как да хване Сполуката.
- Не се плаши, човече! - продумал с човешки глас безценният камък. -Сполуката ти е в ръцете. Занеси ме на царя!

Сиромахът занесъл безценния камък на царя и рекъл:
- Царю честити, на ти тоя безценен камък. Девет деня хвърлях мрежата в морето. На десетия ден хванах една златна рибка. А в рибката намерих тоя камък.
Царят взел камъка и попитал сиромаха:
- Какво искаш за тоя камък?
- Каквото ми дадеш, царю честити. Тогава царят му рекъл:
- Девет деня ще вървиш и колкото земя изходиш, все твоя ще бъде. На тая земя цар ще станеш.
Както казал царят, така сторил сиромахът. Станал цар.

Тръгнали пак двамата братя да видят какво е направил сиромахът. Като минавали край двореца на новия цар, той ги видял от прозореца. Пратил да ги повикат.
Братята като видели, че сиромахът станал цар, смаяли се. А той се усмихнал и казал:
- Какво? Чудите се как съм станал цар, нали? Сполуката ме направи.
- Видиш ли? - рекъл големият брат на по-малкия. - Сполуката всичко може.
- A как подкупи Сполуката? - попитал малкият брат. - С пари, нали?
- С работа и мъка! - отговорил царят.