илюстрации Кремонини
— Къде си бил целия ден, скитнико? — запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле!
— О, мамо, не ми се карай! — каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. — Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!
— Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?
— Не, не, мамо! Слушай. Тая заран излязох от избата. Като си подтичвах по двора, изведнъж забелязах две животни, които не бях виждал досега.
— Господи! — прекъсна го изплашената майка мишка. — Какви животни бяха те?
— Не знам. Едното, с войнствен вид, имаше на главата си яркочервен шлем, гласът му беше остър и дързък. Какво грозно животно! Очите му бяха кръгли и зли. От време на време разперваше над бедрото си някаква особена ръка, облечена с пера, и попрехвръкваше.
— А! — възкликна майката мишка, като въздъхна с облекчение. — Ти си видяло петела! А другото животно какво беше?
— О, другото животно беше много хубаво! — каза с въодушевление неопитното мишле. — Кожата му беше от гладко кадифе, опашката му дълга и мека, имаше уши и мустаци като нас! Ако онова грозно животно не, беше ме изплашило ненадейно с дрезгавото си провикване, веднага щях да се затичам и да се хвърля в прегръдките му! Ала аз бързо-бързо побягнах и ето ме тук!
— Клетото ми дете, добре, че си се отървало! — каза майката мишка. — Животното, което ти е харесало, крие под кадифето на краката си железни нокти—то е било котката, нашият ужасен враг, който всеки ден изяжда много любопитни и неопитни мишки като тебе.
— Бррр... — извика мишлето разтреперано. — Ами другото, грозното животно?
— Това, което ти наричаш грозно животно, е било едно невинно петле. Вярно е, че то се надува с пернатата си опашка и с червения си гребен, който прилича на шлем, но всъщност то е безобидно животно.
Както виждаш, никога не бива да се доверяваш на външността, мишле мое!
— О, мамо, не ми се карай! — каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. — Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!
— Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?
— Не, не, мамо! Слушай. Тая заран излязох от избата. Като си подтичвах по двора, изведнъж забелязах две животни, които не бях виждал досега.
— Господи! — прекъсна го изплашената майка мишка. — Какви животни бяха те?
— Не знам. Едното, с войнствен вид, имаше на главата си яркочервен шлем, гласът му беше остър и дързък. Какво грозно животно! Очите му бяха кръгли и зли. От време на време разперваше над бедрото си някаква особена ръка, облечена с пера, и попрехвръкваше.
— А! — възкликна майката мишка, като въздъхна с облекчение. — Ти си видяло петела! А другото животно какво беше?
— О, другото животно беше много хубаво! — каза с въодушевление неопитното мишле. — Кожата му беше от гладко кадифе, опашката му дълга и мека, имаше уши и мустаци като нас! Ако онова грозно животно не, беше ме изплашило ненадейно с дрезгавото си провикване, веднага щях да се затичам и да се хвърля в прегръдките му! Ала аз бързо-бързо побягнах и ето ме тук!
— Клетото ми дете, добре, че си се отървало! — каза майката мишка. — Животното, което ти е харесало, крие под кадифето на краката си железни нокти—то е било котката, нашият ужасен враг, който всеки ден изяжда много любопитни и неопитни мишки като тебе.— Бррр... — извика мишлето разтреперано. — Ами другото, грозното животно?
— Това, което ти наричаш грозно животно, е било едно невинно петле. Вярно е, че то се надува с пернатата си опашка и с червения си гребен, който прилича на шлем, но всъщност то е безобидно животно.
Както виждаш, никога не бива да се доверяваш на външността, мишле мое!
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар