Страшният юнак


африканска приказка
илюстрации: Марайа
Bеднъж гъсеницата се вмъкнала в дупката на Зайо Байо, когато него го нямало. Настанила се в най-отдалеченото, топличко и тъмно кътче и зачакала.
Върнало се зайчето и видяло нечия следа по земята; понеже не разбрало чия е, извикало силно:
— Кой се е вмъкнал в моята къща?
Гъсеницата отговорила гръмогласно:
— Аз съм юнак и съм син на юнака над юнаците, владетел на страната Нийде-я-няма; аз съм непобедим, мога да смачкам носорога, както и да танцувам върху гърба на слона!
Зайчето, треперейки от страх, избягало от дупката си и се завайкало: "Какво може да направи едно животинче като мене срещу един такъв звяр, който слага под краката си носорога и слона?"
никой не може да помогнеПо пътя си срещнало катерицата:
— Катеричке дружке, ще ми направиш ли една голяма услуга?
— Кажи какво има, Зайо Байо?
— Ела в моята дупка и се опитай да поприказваш със страшния звяр, който се е настанил там.
Катеричката се съгласила да му помогне и щом стигнали до входа на зайовата дупка, тя извикала силно:
— Кой се е настанил в дупката на моя приятел Зайо Байо?
Гъсеницата събрала пак гръмовития си глас и отговорила:
— Аз съм юнак и съм син на юнака над юнаците, владетел на страната Нийде-я-няма; аз съм непобедим, мога да смачкам носорога, както и да танцувам върху гърба на слона!
Като чула тези думи, катеричката се дръпнала бързо назад и рекла на зайчето:
— Аз не мога да направя нищо срещу такъв юнак. — И търтила да бяга.
Натъженото зайче тръгнало да търси леопарда, за да го помоли да отиде той да поприказва с животното, което се е настанило в дупката му.
Леопардът приел на драго сърце да направи тази услуга, но когато пристигнал пред дупката и чул думите на скритата вътре гъсеница, казал жално:
— Мили Зайо, ако този звяр може да смачка носорога и слона, какво остава за мене?
И си тръгнал, като се мъчел да прикрие уплахата си.
приятелиТогава зайчето отишло да търси носорога:
— В мойта дупка се е настанил страшен звяр. Ти, който си толкова силен, ела да го прогониш оттам!
Носорогът, който бил славолюбив, отишъл веднага до дупката на Зайо Байо и извикал, колкото му глас държи:
— Кой си ти, който си посмял да се настаниш в дома на моя приятел Зайо Байо?
Гъсеницата, без много да му мисли, отговорила гръмогласно:
— Ела ми, ела ми насам, носороже! Аз съм юнак, син на юнака над юнаците, владетел на страната Нийде-я-няма. Мога да смачкам всеки носорог, който срещна на пътя си, и да танцувам върху гърба на слона.
Носорогът, който съвсем не очаквал да чуе такова нещо, снишил гласа си и казал на зайчето:
— Каза, че може да ме смачка, затова ще бъде по-добре да си вървя.
И докато носорогът се отдалечавал, зайчето, съвсем отчаяно, се отправило към слона и му рекло:
— В тебе, братко слоне, ми е последната надежда. Ела, моля ти се, да поговориш със страшния звяр, който победи носорога, а сега заплашва, че ще танцува върху твоя гръб.
Слонът, като погледнал зайчето отвисоко, казал:
— Зайо Байо, нямам никакво желание някой да танцува върху моя гръб, па бил той и най-силният звяр в цялата гора. Остани си със здраве.
И се отдалечил тържествено и спокойно, като оставил горкичкото зайче дълбоко наскърбено.
безстрашната жабаВ този момент оттам минавала една жаба, която, като видяла зайчето тъй натъжено, полюбопитствувала да узнае какво му се е случило.
— Ако знаеш само ... — промълвило зайчето — че в моя дом за нещастие се е настанил един толкова страшен звяр, който успя да победи чакала, леопарда, носорога и слона дори ...
— Я гледай ти! Та кой ли е този юнак?
— Казва, че е син на най-големия юнак на страната Нийде-я-няма.
— Я гледай, я гледай! Ще ми се да видя това страшно чудовище, което е победило всички зверове.
И като рекла това, жабата се приближила до входа на дупката и извикала силно:
— Кой се е настанил в къщата на моя приятел Зайо Байо? А гъсеницата отговорила:
— Това съм аз, най-храбрият от всички юнаци, син на юнака над юнаците на страната Нийде-я-няма. Победил съм всички диви зверове, смачкал съм носорога и съм танцувал върху гърба на слона.
Жабата скочила в дупката, отправила се към ъгъла, от който излизал страшният глас, и казала:
— Прекрасно! Най-после намерих достоен за мене противник; аз съм не само силна, но съм и голям майстор в скачането.
Щом гъсеницата я видяла пред себе си, започнала да трепери от страх и със съвсем тъничък гласен пошепнала:
— Успокой се, жабо, аз съм само една нищожна гъсеница!
Тогава жабата я измъкнала навън и я показала на всички животни.
Цялата история била толкова забавна, че никой не сторил зло на гъсеницата. Жабата дори я взела под свое покровителство.
Дълго време обитателите на гората се смели от сърце на тази весела случка.

0 коментара:

Публикуване на коментар