Страшният юнак

африканска приказка
илюстрации: Марайа

еднъж гъсеницата се вмъкнала в дупката на Зайо Байо, когато него го нямало. Настанила се в най-отдалеченото, топличко и тъмно кътче и зачакала.
Върнало се зайчето и видяло нечия следа по земята; понеже не разбрало чия е, извикало силно:
— Кой се е вмъкнал в моята къща?
Гъсеницата отговорила гръмогласно:
— Аз съм юнак и съм син на юнака над юнаците, владетел на страната Нийде-я-няма; аз съм непобедим, мога да смачкам носорога, както и да танцувам върху гърба на слона!
Зайчето, треперейки от страх, избягало от дупката си и се завайкало: "Какво може да направи едно животинче като мене срещу един такъв звяр, който слага под краката си носорога и слона?"
По пътя си срещнало катерицата:
— Катеричке дружке, ще ми направиш ли една голяма услуга?
— Кажи какво има, Зайо Байо?
— Ела в моята дупка и се опитай да поприказваш със страшния звяр, който се е настанил там.
Катеричката се съгласила да му помогне и щом стигнали до входа на зайовата дупка, тя извикала силно:
— Кой се е настанил в дупката на моя приятел Зайо Байо?
Гъсеницата събрала пак гръмовития си глас и отговорила:
— Аз съм юнак и съм син на юнака над юнаците, владетел на страната Нийде-я-няма; аз съм непобедим, мога да смачкам носорога, както и да танцувам върху гърба на слона!
Като чула тези думи, катеричката се дръпнала бързо назад и рекла на зайчето:
— Аз не мога да направя нищо срещу такъв юнак. — И търтила да бяга.
Натъженото зайче тръгнало да търси леопарда, за да го помоли да отиде той да поприказва с животното, което се е настанило в дупката му.
Леопардът приел на драго сърце да направи тази услуга, но когато пристигнал пред дупката и чул думите на скритата вътре гъсеница, казал жално:
— Мили Зайо, ако този звяр може да смачка носорога и слона, какво остава за мене?
И си тръгнал, като се мъчел да прикрие уплахата си.
Тогава зайчето отишло да търси носорога:
— В мойта дупка се е настанил страшен звяр. Ти, който си толкова силен, ела да го прогониш оттам!
Носорогът, който бил славолюбив, отишъл веднага до дупката на Зайо Байо и извикал, колкото му глас държи:
— Кой си ти, който си посмял да се настаниш в дома на моя приятел Зайо Байо?
Гъсеницата, без много да му мисли, отговорила гръмогласно:
— Ела ми, ела ми насам, носороже! Аз съм юнак, син на юнака над юнаците, владетел на страната Нийде-я-няма. Мога да смачкам всеки носорог, който срещна на пътя си, и да танцувам върху гърба на слона.
Носорогът, който съвсем не очаквал да чуе такова нещо, снишил гласа си и казал на зайчето:
— Каза, че може да ме смачка, затова ще бъде по-добре да си вървя.
И докато носорогът се отдалечавал, зайчето, съвсем отчаяно, се отправило към слона и му рекло:
— В тебе, братко слоне, ми е последната надежда. Ела, моля ти се, да поговориш със страшния звяр, който победи носорога, а сега заплашва, че ще танцува върху твоя гръб.
Слонът, като погледнал зайчето отвисоко, казал:
— Зайо Байо, нямам никакво желание някой да танцува върху моя гръб, па бил той и най-силният звяр в цялата гора. Остани си със здраве.
И се отдалечил тържествено и спокойно, като оставил горкичкото зайче дълбоко наскърбено.
В този момент оттам минавала една жаба, която, като видяла зайчето тъй натъжено, полюбопитствувала да узнае какво му се е случило.
— Ако знаеш само ... — промълвило зайчето — че в моя дом за нещастие се е настанил един толкова страшен звяр, който успя да победи чакала, леопарда, носорога и слона дори ...
— Я гледай ти! Та кой ли е този юнак?
— Казва, че е син на най-големия юнак на страната Нийде-я-няма.
— Я гледай, я гледай! Ще ми се да видя това страшно чудовище, което е победило всички зверове.
И като рекла това, жабата се приближила до входа на дупката и извикала силно:
— Кой се е настанил в къщата на моя приятел Зайо Байо? А гъсеницата отговорила:
— Това съм аз, най-храбрият от всички юнаци, син на юнака над юнаците на страната Нийде-я-няма. Победил съм всички диви зверове, смачкал съм носорога и съм танцувал върху гърба на слона.
Жабата скочила в дупката, отправила се към ъгъла, от който излизал страшният глас, и казала:
— Прекрасно! Най-после намерих достоен за мене противник; аз съм не само силна, но съм и голям майстор в скачането.
Щом гъсеницата я видяла пред себе си, започнала да трепери от страх и със съвсем тъничък гласен пошепнала:
— Успокой се, жабо, аз съм само една нищожна гъсеница!
Тогава жабата я измъкнала навън и я показала на всички животни.
Цялата история била толкова забавна, че никой не сторил зло на гъсеницата. Жабата дори я взела под свое покровителство.
Дълго време обитателите на гората се смели от сърце на тази весела случка.

Дъщерята на слънцето и луната

африканска приказка
илюстрации: Марайа
иа-Тумба бил най-хубавия младеж от цялото племе и всяко момиче било готово да се омъжи за него. Ала напразно неговия баща го увещавал:
— Сине, време е да се ожениш, вземи си момичето, което най ти харесва.
Киа-Тумба дълго избягвал да даде отговор на баща си. Един ден, като му омръзнало да слуша все едно и също, отговорил сърдито:
— Не искам да се оженя за нашенско момиче.
Бащата учудено опулил очи и попитал:
— Ами за кое искаш да се ожениш?
— Ако непременно трябва да се оженя, искам дъщерята на Слънцето.
— Но кой може да отиде на небето, за да ти поиска тази девойка?
— Това не знам, знам само, че искам нея и за никоя друга не ще се оженя.
Всички си помислили, че момъкът е полудял, и оттогава баща му не отварял вече дума за женитба.
Но тази мисъл не излизала от главата на Киа-Тумба. Един ден той написал хубаво писмо, с което искал за жена дъщерята на Слънцето, и помолил елена да го отнесе на небето.
Еленът поклатил глава и рекъл:
— Аз не мога да отида дотам.
Тогава той отишъл да търси антилопата, но и тя поклатила глава и казала:
— И аз не мога да отида на небето.
Момъкът отишъл при орела, но и той разперил крила и отговорил:
— Не, не мога да отида на небето.
Накрая той отишъл при ястреба, който му отговорил:
— Аз мога да достигна само до средата, но на самото небе не мога да се кача.
Едва тогава Киа-Тумба, примирен, заключил писмото в едно сандъче и решил, че от женитбата му нищо не ще излезе.

А сега трябва да ви кажа, че прислужниците на Слънцето и Луната идвали винаги да си наливат вода на земята и Жабата неведнъж ги била виждала.
Един ден тя, като чула да се говори за момъка Киа-Тумба, койго искал да се ожени за дъщерята на Слънцето, тръгнала да го търси.
— Писал ли си писмо на Слънцето? — попитала го тя.
— Разбира се, че писах, но не се намери никой, който да го отнесе чак на небето.
— Дай писмото на мене, аз мога да го занеса.
— Ти ли? Но как ще можеш да достигнеш до небето, като нямаш дори и крила?
— Не мисли за това — отговорила уверено Жабата.
Понеже не губел нищо от това, Киа-Тумба й поверил писмото, като я заплашил с думите:
— Само да посмееш да не стигнеш до небето, така ще те натупам, че ще ме помниш цял живот!

Жабата дори и не му отговорила, а отишла на кладенеца, от който черпели вода прислужниците на Слънцето,
захапала писмото в уста, скочила на дъното и там се спотаила.
Не след дълго момичетата дошли и спуснали делвите в кладенеца. Жабата повече не чакала, а скочила веднага в
една от тях. Когато делвите се напълнили, момичетата ги изтеглили нагоре, после се върнали на небето, оставили ги в една стая и си излезли.
В средата на стаята имало голяма кръгла маса. Жабата изскочила навън и поставила писмото върху масата, после се спотаила в най-тъмния ъгъл.

Не след дълго Слънцето влязло в стаята и веднага забелязало писмото.
— Откъде е това писмо? — попитало то прислужниците, които били слизали на земята.
— Не знаем, господарю — отговорили те. Тогава Слънцето отворило писмото и прочело:
"Аз, Киа-Тумба, човек от земята, желая да се оженя за дъщерята на могъщото Слънце и на Луната."
Слънцето останало много учудено и си помислило:
"Аз живея на небето, а този Киа-Тумба — на земята. Кой ли може да е донесъл писмото чак тук?"
Но без да каже нищо, поставил отново писмото на масата.

Когато делвите се изпразнили и прислужниците се приготвили да слязат отново на земята, Жабата скочила в една от празните делви и когато я спуснали в кладенеца, тя изскочила навън и се скрила в дълбоката вода. Като видяла, че момичетата си отиват, тя излязла от водата и тръгнала към селището.
Киа-Тумба я посрещнал сърдито:
— Къде остави моето писмо? — я попитал той.
— Дадох го на самото Слънце — отговорила Жабата.
— А защо нямам отговор?
— Това не знам, но ако ти искаш да му пишеш още нещо, аз ще го отнеса пак на небето.

Момъкът послушал съвета й и написал :
"Господарю Слънце и господарке Луна, аз ви писах, за да поискам за жена вашата дъщеря, но вие не ми отговорихте. Сега отново ви пиша и чакам вашето съгласие."
Жабата тръгнала с второто писмо и стигнала на небето в една от делвите, както и първия път. Поставила писмото на масата и се скрила.
Слънцето влязло в стаята, видяло и второто писмо и го прочело. После извикало прислужниците и им казало:
— Момичета, вие, като отивате да носите вода от земята, сте донесли и тези писма.
— Не, господарю — отговорили в един глас те.
Слънцето се замислило малко, взело един лист хартия и написало:
"Ти, който ми пишеш писма и искаш да се ожениш за моята дъщеря, слушай внимателно: аз ще се съглася само при условие, че ти сам ми донесеш първите си дарове."
Сгънало листа на две, поставило го върху масата и си излязло.
Жабата изскочила от скривалището си, грабнала писмото, скрила се в една от празните делви и се върнала на земята.

Можете ли да си представите колко много зарадвал отговорът на Слънцето младия Киа-Тумба!
— Е, Жабке, много съм доволен, че не ме излъга — казал той, — а сега почакай да приготвя даровете си.
Той отброил в една кесия четиридесет медни монети и написал писмо, което гласяло така:
"Господарю Слънце и господарке Луна, това е само моят първи дар, аз оставам на земята, за да приготвя и другите сватбени дарове."
По познатия път Жабата занесла на небето кесията с медните монети, а шест дни по-късно отнесла и друга пълна кесия, която Киа-Тумба изпратил на Слънцето като сватбен дар.

Оставало само да се определи денят на сватбата, но младоженецът все още не се решавал, защото имало нещо, което го безпокоило много. Минали още дванадесет дни и накрая той казал на Жабата:
— Не мога да намеря никой, който да отиде на небето и ми доведе годеницата. Какво да правя?
— Не знам защо се тревожиш толкова. Аз мога пак да отида и да намеря начин да ти я доведа.
Киа-Тумба поклатил глава и рекъл:
— Много ти благодаря за доброто желание. Ти наистина успя да предадеш писмата и кесиите, но да ми доведеш невестата в къщи, това ми се струва невъзможно.
— Бъди спокоен и не му мисли. Ще видиш, че пак ще успея.

И Жабата тръгнала. Дошла до кладенеца, скрила се и зачакала търпеливо да дойдат момичетата за вода. По същия път се качила на небето и се притаила в същия ъгъл.
Когато Слънцето си отишло да спи и навсякъде станало тъмно, Жабата излязла от своето скривалище и потърсила стаята, в която спяла красивата дъщеря на Слънцето.
Приближила се до нейното легло и съвсем тихо поставила върху затворените й очи две зелени листенца, които притежавали чудна сила. Те били невидими за другите, но нея принуждавали да държи очите си все затворени, без да може да вижда. На другата сутрин девойката се събудила и започнала да се оплаква.
— Какво ти е? — я попитала Луната.
— 0, майчице, очите ми са затворени и аз не виждам нищо!
— Чудно — рекло Слънцето, — какво ли й се е случило? Вчера беше съвсем здрава.
— Все пак трябва да направим нещо — разплакала се Луната.
Слънцето повикало двама от своите верни хора и ги изпратило при вълшебника да му поискат съвет.
Вълшебникът изслушал внимателно това, което имали да му кажат те, а после изрекъл:
— В болната девойка се е влюбил човек от земята. Той я е обаял така, че ако не му я дадете за жена, тя много скоро ще умре. Кажете на баща й да му я изпрати по-скоро на земята, защото само така тя ще може да избегне смъртта!
Хората се върнали и предали думите на вълшебника. Естествено, че Жабата, която се била скрила в своя ъгъл, чула това, което казали. На следната сутрин тя побързала да скочи в делвата и се завърнала на земята.

Още щом излязла от кладенеца, се спуснала при Киа-Тумба и извикала:
— Радвай се, много се радвай. Твоята годеница пристига днес.
Но Киа-Тумба никак не се зарадвал на това, защото си помислил, че му го казва само да го утеши.
— Махай се оттук, Жабо! — извикал той. -— Ти лъжеш!
— Аз пък те уверявам, че това е самата истина. Слънцето вече даде заповед на Паяка да изтъче много здрава и дълга мрежа, по която младата невеста да слезе чак на земята. Ти сам ще видиш дали не казвам истината.
Щом казала това, Жабата се върнала обратно в кладенеца и се скрила във водата.

И ето че привечер паяковата мрежа се спуснала до самия кладенец, а момичетата, които били слезли да придружат красивата дъщеря на Слънцето, я оставили край него и незабавно се върнали на небето.
Чак тогава Жабата изскочила от водата, много ловко махнала от очите на девойката зелените листенца и рекла:
— Не се бой, аз ей сега ще те заведа при твоя годеник.
А когато почукали на вратата на Киа-Тумба и влезли вътре, младежът едва могъл да повярва на очите си.
— Ето — казала Жабата, — аз доведох невестата ти и с това изпълних обещанието си!
И станало така, че Киа-Тумба, човек от земята, се оженил за дъщерята на Слънцето и живял с нея щастливо дълги години.

Златното и сребърното братчета

африканска приказка
илюстрации: Марайа
исоко-високо, в облаците чак, се намирал домът на най-могъщия от всички главатари — Ниаме.

Един ден той решил да се ожени. Извикал четирите най-красиви девойки от племето си и попитал всяка една от тях:
— Какво ще направиш, ако се оженя за теб?
Първата, която се наричала Акоко, отговорила веднага:
— Аз сама ще мета твоя дом и ще го държа винаги чист и нареден.
Втората казала:
— Аз ще ти готвя най-хубавите ястия и няма да се оплаквам, ако винаги каниш по стотина гости на трапезата си.
Третата казала:
— Аз ще изпреда планини от памук за теб и всеки ден ще ти нося прясна вода от реката.
Накрая четвъртата се засмяла и казала:
— А аз, Ниаме, ще ти родя един златен син.
Разбира се, Ниаме избрал последната, която била и най-красивата, и вдигнал богата и блестяща сватба.
А сега трябва да ви кажа, че изборът, направен от Ниаме, разсърдил много Акоко която, прикривайки завистта си, успяла така добре да измами другите, че останала в къщата на младоженците като довереница и близка приятелка на невестата.
Един ден Ниаме трябвало да отиде далеч, за да споходи едно свое стопанство на края на гората. Точно когато го нямало, в дома му се родили две близначета.
Коварната Акоко взела скришно двете деца и ги сложила в една кошница, изтичала навън, намерила две едри жаби и се върнала, за да ги остави в люлката на новородените.
После излязла от къщи с кошницата и навлязла навътре в гората, докато намерила едно сухо хралупесто дърво. Оставила там кошницата и се отправила бързешком към стопанството, където се намирал Ниаме.
— Тичай, Ниаме — рекла запъхтяна тя, — ела в къщи да видиш синовете си.
Можете ли да си представите какво изпитал Ниаме, когато вместо златно момче намерил две едри жаби. Той заповядал да убият тези грозни животинчета, а нещастната си жена изгонил от своя дом, като я оставил да живее в най-затънтеното място на владенията си, при белите облаци чак.

Но се случило така, че един ловец минал точно в това време край хралупестото дърво в сърцето на голямата гора. Неговият поглед бил привлечен от някаква светлина, която идвала от вътрешността на дънера.
— Я гледай! Я гледай! Какво ли ще е това? — възкликнал той, взимайки в ръце кошницата.
А отвътре две гласчета отговорили:
— Ние сме синовете на Ниаме.
Ловецът отворил кошницата и видял две прекрасни деца. Той много се учудил и отначало не знаел какво да направи, после решил да ги занесе в колибата си и да не казва никому къде ги е намерил.
Ловецът бил много беден и винаги, когато му потрябвали пари, взимал по малко от златния или сребърен прах, който се ронел непрекъснато от децата, и отивал в близкия град, за да купи храна и дрехи. Скоро той станал много богат човек и на мястото на схлупената си колиба построил грамадна къща. Около нея една по една изникнали и други къщи и къщички, толкова много, че образували цял град.

Недалеч оттам живеел паякът Анансе. Един ден той решил да отиде в гората, да си събере малко бели мравки. Отдавна не бил ходил по тези места и се учудил много, като на мястото на дивата гора намерил хубав голям град.
Любопитният паяк влязъл в селището и след като поразпитал тоз-онзи, узнал кога е построен градът и кой е неговият господар. После минал през голямата къща и видял ловеца, който си играел с две много хубави деца — едното златно, а другото сребърно.
"Къде ли съм слушал да се говори за две такива деца?" — запитал се хитрият паяк и веднага си спомнил, че само преди няколко години бил чувал да се говори за такова нещо в къщата на Ниаме
"Сетих се! Това са синовете на Ниаме. Младата му жена е била невинна и несправедливо й е било отредено изгнанието."
Веднага паякът побързал да отиде при Ниаме, за да му съобщи какво е открил.

Ловецът видял Анансе и понеже познавал неговата хитрост, разбрал, че този всезнайко ще издаде тайната му. Той извикал децата и им казал:
— Деца мои, време е да разберете кой е вашият истински баща.
И така на другата сутрин те облекли най-хубавите си дрехи, взели си много храна и тръгнали на път. Не след дълго пристигнали пред къщата на Ниаме, ловецът го извикал навън и му казал:
— Ниаме, ела да видиш какви чудни игри знае моето момче!
Ниаме излязъл и взел да гледа сребърното момче, което правело чудни движения. А в същото време златното момченце пеело и с песента си разправяло за техните премеждия от момента, в който майка им била обещала да роди златно дете, за тяхното появяване на бял свят и за коварството на Акоко. То възпявало добрината на ловеца, който ги бил отгледал и обичал като родни деца, вместо да ги убие, за да обсеби всичкото им злато и сребро.

Ниаме слушал замислен и като чул всичко, прегърнал синовете си и заповядал да доведат жена му от далечната гора.
Когато жената пристигнала, била потънала цялата в кал и с дълги и сплъстени коси. Ниаме веднага наредил да я измият, да я вчешат и да й облекат най-хубавите дрехи. Тогава всички се възхитили от невижданата красота на младата жена, която не се била похабила от дългото изгнание и самотата.

После той изпратил да намерят лошата Акоко, отвел я до края на владенията си и я хвърлил надолу. Но преди това я превърнал в кокошка, като й заповядал всеки път, когато ожаднее, да вдига нагоре глава и да му иска позволение за всяка глътка вода.
Накрая похвалил ловеца, направил му много подаръци и го изпратил в къщи с почести.

А що се отнася до синовете на Ниаме, те веднаж на годината ходят да се къпят в голямата река, която се спуща като водопад към низината. Тогава малко от техния златен и сребърен прашец достига до хората, които сръчно и умело го отсяват от златоносните пясъци.